Относно удара на Иран:

В Станфорд участвах в мастърклас по военна стратегия, воден от човек с десетилетия опит, включително служба на най-високите нива във военните и правителствените структури.

Един урок, който той предаде и който винаги помня, беше:

Той ни попита:

"Нека кажем, че САЩ решат да нападнат Ирак с нов самолет с режим stealth, който не е използван досега и избягва всички радари? Нападението е успешно. Но било ли е стратегическо?"

Мнозина в класа вдигнаха ръце, за да кажат "да, постигна целта си". Но професорът каза: "Може би не е".

Защо?

"Защото сега вашите противници знаят за вашите възможности и е въпрос на време, преди да намерят начини да ги преодолеят. Ако това нападение можеше да се извърши с конвенционално оръжие, по-добре е да задържите най-добрите си оръжия, докато ви е необходимо. Използването им създава недостатък."

Моят анализ е, че мащабът на нападението на Иран, разнообразието от места, които то засегна, и използваните оръжия, принудиха Израел да разкрие по-голямата част от технологиите за отбрана срещу ракети, които САЩ и те имат в региона.

Иранците не използваха оръжия, за които Израел не знаеше, че ги има, просто използваха много от тях. Но иранците вероятно вече имат почти пълна карта на това, как изглежда системата за защита от ракети на Израел, както и къде в Йордания и Залива има инсталации на САЩ. Те също така знаят колко време е необходимо за подготовка, как обществото на Израел реагира... и т.н.

Това е голяма стратегическа цена за Израел, докато арабските режими сега се сблъскват с критика от своите хора, особено монархията в Йордания, защото не прави нищо, за да защити населението на Газа, но след това прави всичко възможно, за да защити Израел.

От съществено значение е, че Иран сега може да използва информацията, събрана от това нападение, за да се справи много по-смъртоносно и убедително в последствие. Докато САЩ и Израел ще трябва да преработват модела си, който е бил компрометиран. Успехът им в спирането на това режисирано нападение все още е много скъп.

Освен това, с заплахата от регионална война, която нито САЩ, нито арабските режими искат да видят по-близо, е вероятно техният натиск върху Израел да намалее, като правят примирието все по-възможно.

Всеки, който предполага, че това е просто театрално представление, пропуска контекста на това как военните оценяват стратегията срещу тактиката. Театърът е важен фактор, но събирането на информация за позицията на "врага" е по-ценно, особено ако някой вярва, че е в дългосрочна война.

Нетаняху и израелското правителство предпочитат бърза, гореща и настоятелна война, в която могат да включат Америка. Иранците предпочитат по-дълга война, която изтощава Израел от неговите способности за заплаха и го прави съюзник за арабите и САЩ, който е твърде скъп за поддържане.

Накрая, ако сте човек, който мрази войната, ако искате мир, най-добрият и единствен начин да стигнете до там в региона е да подкрепите борбата на палестинците за свобода, справедливост и достойнство.

Няма устойчив мир възможен, докато палестинците живеят под такава угнетителна система.